11 сент. 2008 г., 14:19

Основен въпрос

727 0 7
Сега разбирам,
че заблудата е моя.
Ти просто си играл на психолози.
Сега разбирам -
мъката е моя.
Защото си печелил с мен облози.
Сега разбирам -
любовта е моя.
За тебе тя е в дрипи просякиня.
Сега разбирам -
вечността е моя.
Но тя е жълта пясъчна пустиня.

Не ще узнаеш
колко те обичам -
за теб това са думи непознати.
Не ще узнаеш
колко ти се вричам.
Бездомница за теб съм, не приятел.
Не ще узнаеш
трепета любовен -
отдавна е сърцето вкоравено.
Не ще узнаеш
ти екстаз върховен -
със секс го свързваш ти обикновено.

Да върна ли
аз времето обратно
да преживееш младостта вълшебна?
Да върна ли
небето необятно,
нагоре със лъчите да прогледнеш?
Да върна ли
Земята наобратно,
та пътищата ни да се пресрещнат?
Ще мога ли да се превърна във жената,
която ще ти носи само нежност?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...