12 дек. 2015 г., 14:01
(из цикъла “Вицове в рими”) В читалнята е пълно. Тишина. Вглъбено поглед всеки е забил във книгата пред себе си. Една студентка явно, с вид наивно-мил прелиства нещо. Ненадейно глас на млад човек учтиво; “Извинете – попита я – госпожице, до Вас свободно ли е, или е заето?” Погледна го, понечи да отвърне; “Седнете моля!”, но изрече с глас висок и рязък, като се обърна към него; “Не! Да легна няма с Вас!” С нескрито любопитство сто зеници фиксираха младежа, който тихо отдръпна се към близката лавица, а после седна. Пак се вдълбочиха читателите в книгите. След малко студентката отиде при момчето и каза тихо; “Извинявай! Жалко, но знам какво си мислите мъжете! Аз уча психология!” А той отвърна й, видимо възмутен; “Какво? Какво? Хиляда лева в брой за нощ със тебе! Тия не на мен!” И пак десетки погледи към тях насочиха се втренчено. “Колежке – допълни тихо той – навярно бях ужасно груб. Прости ми, ала грешка бе с мен да се заяждаш. Уча право и вече знам десетки хватки груби невинния, виновен да направя, и да спечеля, даже като губя!”
Следующее из категории
Следующее автора