катеринарина (Катя)
331 972
16 июн. 2007 г., 00:26

ОСТАРЯЛА 

  Поэзия
487 0 8

Дали е силата във слабостта?
Щом смятат, че усмивката е лудост.
Ненужна ли е тази доброта?
Щом всяка радост искрена е глупост.

Омръзна ми привидната ми слабост.
И тази мъдрост тиха, търпелива.
Да гълтам, гълтам всяка жлъчна гадост.
И въпреки това да съм щастлива.

Да бъда равна винаги на всеки.
И всяка своя слабост да признавам.
Да вярвам глупаво, че има тук ЧОВЕЦИ!
А те ехидно, скрито да предават!

Да бъда горда, без да съм надменна.
Да оцелявам във дребнавата им проза.
Да ме пробожда всяка истина поредна...
Да подминавам отвратта на всяка поза....

Дали е сила или слабост, щом боли ме?
Измъчвам се и все съм премаляла...
Или е признак, че душата ми е жива?
Но вече безвъзвратно остаряла.


© Катя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??