ОСТАРЯЛА
Дали е силата във слабостта?
Щом смятат, че усмивката е лудост.
Ненужна ли е тази доброта?
Щом всяка радост искрена е глупост.
Омръзна ми привидната ми слабост.
И тази мъдрост тиха, търпелива.
Да гълтам, гълтам всяка жлъчна гадост.
И въпреки това да съм щастлива.
Да бъда равна винаги на всеки.
И всяка своя слабост да признавам.
Да вярвам глупаво, че има тук ЧОВЕЦИ!
А те ехидно, скрито да предават!
Да бъда горда, без да съм надменна.
Да оцелявам във дребнавата им проза.
Да ме пробожда всяка истина поредна...
Да подминавам отвратта на всяка поза....
Дали е сила или слабост, щом боли ме?
Измъчвам се и все съм премаляла...
Или е признак, че душата ми е жива?
Но вече безвъзвратно остаряла.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Все права защищены
