Острови в душата - 36
Едно гласче уверено проплака,
на нов живот решило знак да бъде.
Не пожела то дата да изчака,
избра си нова, с друг не го обсъди.
На килограми три и половина,
момченцето роди се точно в десет.
По-силно беше и от двама сина.
Дойде на този свят дори по-лесно,
отколкото медици пророкуват.
Плануваха със секцио да стане.
Не винаги и всичко се планува.
След трудности и толкова страдания
в ръцете си държеше Роси вече
проплакалия Божидар прекрасен.
Тя знаеше, че малкото човече
в море от обич бързо ще порасне.
Момчил, че днес е изкачил небето
усети се след новината чудна.
Преливаше от щастие сърцето
и с нова гордост бащинска събудена
се втурна той да каже на Полина,
че станала е кака на момченце.
Избрали бяха те прекрасно име
на своето очаквано детенце.
А каката добра и любопитна
го чакаше със сърчице примряло.
От страх за Роси бе душата свита,
но радостта над всичко бе изгряла.
Когато го видя, че се завръща,
останала сама в апартамента,
усети сякаш друг е, не е същия
и пожела да съхрани момента
във който влезе у дома бащата,
щастлив да каже той: - Честито братче!
Да подредим на Божидар нещата
и да сглобим мъничкото креватче.
. . .
Нали ви казах, че съдбата има
за всеки вещо драснато в тефтера.
Във края на една студена зима
душата може и да не трепери,
щом радостта отвътре я огрява
и щастието с глас на бебе гука.
Събитие такова съживява
и кълнове надежда с пръстче чукат
по твърдата ни ледена черупка.
Така в живота ни се ражда чудо.
А чуеш ли и сърчице да тупка
и като конче да препуска лудо,
повярваш ли, че то с кръвта си носи
на гените ти заревото свише,
съдбата и на тебе на подноса
е сложила писмо, в което пише:
По пътя има спирки ненадейни,
но влакът тръгва пак към нова гара.
А там те чака радостта семейна,
защото на живота си в разгара.
. . .
И дядо Стамен дойде да помага,
щастлив, че Господ пак му даде внуче.
Онази болка, дето все го стяга,
изчезна. И започна да се учи
как памперси да сменя със Полина
и млякото в шишето да подгрява.
Жена му бе добра, но се спомина
преди да разбере, че продължава
животът... Остров нов открил в душата,
старикът сили в себе си намери
да бори всяка болест. А децата
отвориха му сякаш райски двери.
Когато трябва щастие да меря,
безсилна съм, не зная как се прави.
От щастието може да трепери
човекът или горд да се изправи.
Това с Момчил и Роси, че се случи
разбрали бяха техните роднини.
Дори и Рики, нищо, че е куче,
го беше търсил в този дом с години.
Но Божидар със себе си донесе
на вярата в доброто нова сила.
Полина все над него бе надвесена
и с бебето им малко бе открила,
че истинско е не да люшкаш кукла,
а да държиш в ръцете свое братче.
С косичка дълга и красиви букли
детето бе, послушно – без да плаче.
Росица виждаше във него Златко
и радостта ѝ бе така голяма!
Но най-щастлив – на мъжка рожба татко –
от всички бе Момчил. Разбра, че няма
от бащинството по-свещена сила
и обичта му безгранична беше.
А той с Росица, този син родила,
като с царица своя се държеше.
Отменяше я нощм. - Аз ще стана! -
ѝ казваше и вземаше детето.
А сутрин от леглото много рано
измъкваше се, топлеше шишето
и искаше във всичко да помогне
на Роси, да не би да стане трудно.
Той с работата гледаше да смогне,
навреме да се върне и учуден
се питаше тя как намира сили,
дори, когато нощем не е спала.
- Та той е бебе кротичко! Аз, мили,
обгрижвана така не съм живяла!
Следва:
© Мария Панайотова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Всичките ми герои имат нужда от твоето присъствие, Наде!🌹
-
Кратички са коментарите ми, но в момента съм там...
-
Миличка Скити, оставила си ми пак много скъпи думи в коментара си, които ме радват! Благодаря ти, сърдечно! Усмихнат, успешен и спокоен ден ти желая!👍💋(С)
-
Коментиралите преди мен са казали толкова много, казали са всичко, което и аз мисля! Страхотна част, Мари! Какъвто е и целият роман!
Поздрав! (М)💖 -
Благодаря ти, Вики!🥰 Направих го с идеята красивото и доброто покрай нас и вътре в нас да се размножават!
-
Много е красива историята, която реши да ни разкажеш! Адмирации!
-
Ники, както винаги си толкова мил и ме обсипваш с комплименти! Първите няколко части на романа бяха в друга ритмичност и аз изчистих тези места. Сега върви гладко от началото до последната страница. Ако е възможно, ще корегирам и ще ви предоставя тези редакции. Благодаря ти за всяка дума към мен, защото ти знаеш как да ме направиш щастлива!🥰
-
Цялата поредица е разкош, Мери!
Разказваш толкова умело и красиво!
Няма да забравя, когато се регистрирах тук и прочетох нещо твое, останах с отворена уста!
И си казах талант и магия!
Нека вятърът на светулки те води-да е твой поетичен спътник и муза!💗💗💗👏👏👏 -
След такива коментари (може би и друг път съм го казвала) се чувствам потопена в златната вода на живота и не ми трябват нито богатствата, нито круизите на избраните "щастливци"! Когато има кой да оцени творчеството му и го прави с греещи като слънца думи, авторът е истински щастлив, Тони! Благодаря ти за това подарено щастие, което ме кара да се усетя като героинята в приказката!🌹💖💋
-
Това щастие са си го заслужили. С цялата си всеотдайност, с чистите си сърца, със своята неподправеност - напълно заслужено щастие. Този щастлив развой на действието е напълно логичен. Това, което ни кара да се вълнуваме толкова много е начинът, по който майсторски си описала техните чувства. Тук могат да се припознаят всички майки, те ще си спомнят как са се чувствали, когато новият живот е проплакал в ръцете им.
Благодаря, Мария, че със своя неизчерпаем талант ни направи съпричастни с тази история! -
Изключително много ме развълнува коментарът ти, Лина! Той е много проникновен, аналитичен и професионално поднесен! Сърдечно ти благодаря, скъпа!💖
-
Красива е историята, която избра да ни разкажеш. В думите се усеща съпреживяване, с героите, и в мъка, и в щастие. За да ти повярва читателя, както в случая аз ти повярвах, се изисква майсторство в словореда и човещина във взаимоотношенията със света - реален, поетичен, литературен. Поздравления, Мария!
-
Стремях се към това, исках го от цялата си душа за тях и им го дадох, като тяхна родителка!👍 Всеки преминава през трудности и какви ли не стресирщи изживявания, но си мечтаем на финала историята ни да прилича на красива приказка. Някой може и да ме упрекне в излишен идиализъм, но бих понесла подобна критика с усмивка и с вяра, че на доброто всеки е длъжен да стори път! Благодаря ви, Пепи и Светулче!💖🌹
-
Надминала си себе си, Мария! Намерила си най-точните думи за очарователното събитие! Получиха божията благословия твоите задружни герои! 💕
-
!!!🙂
-
Лиди, Нина, моето щастие като автор е това, че вие съпреживявате техните чувства и житейски истории и се радвате на доброто, което всеки се надява да срещне по пътя си! Благодаря ви, момичета!💖
-
Радвам се на героите ти. Щастлива съм заедно с тях.
-
Каква идилия, насладих й се с удоволствие, Мари!❤️
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
