Отдалече
Татенце кажи ми че ни виждаш
Тук всичко е различно от преди
Откакто теб сред нас те няма
Аз все те търся в чуждите очи
Пронизва ме дълбоко във сърцето
Погледът ти в непознато нечие лице
Случайни хора все на теб оприличавам
А те са други и далече са от теб
Четвърта зима наближава
А сякаш минали са векове
Откакто в януари ни остави
Замина без да кажеш накъде
Аз винаги ще помня твойте думи
Когато за последно те видях
Събуди се с усмивка и през болката
Изрече "На тате кукличката" и заспа
От тези думи рукват ми сълзите
Внезапно без да мога да ги спра
Зарадван че ме виждаш пак до себе си
Отиде си преди да разбера...
И винаги когато студ настъпи
Оглеждам се с надежди нереални
Дали ще ме посрещнеш в есенната вечер
Тъй както правеше го със години
Да хванеш с топлите си две ръце
Моите премръзнали да сгрееш
Да ме предпазиш - твоето дете
Къде си тате? Моля те кажи ми!
Отдвъд пределите човешки
Където съществува вечен мир
До теб навярно думите ми не достигат
И затова изпращам ти ги в стих
Надявам се един ден да се върнеш
Един ден пак да си до мен
Ти знаеш как ми липсва твоята закрила
Липсваш ми до болка всеки ден
До теб където и да си
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела Маркова Все права защищены
