От миналото идваш, обич моя
От миналото идваш, обич моя
От миналото идваш, обич моя,
и с спомени сърцето ми мъглиш.
Душата ми, ограбена, бе твоя...
На рамото ми всяка вечер спиш.
И дишаш със дъха ми, вече леден,
течеш по вените ми, като водопад.
Отхапваш си от залъка последен
на любовта... Оставам – студ и глад...
Ти жадно от очите ми изпиваш
последните усмивки на деня ми.
Поредна чаша вино ми наливаш
и тихичко присядаш до скръбта ми.
Крадеш ме! Нямаше те вчера
в ума ми, в тялото не беше!
Огледах се, за да не те намеря -
ти просто до леглото ми стоеше.
Сега, под уморените клепачи,
нахално в мене си се настанил,
та щом очи притворя в здрача,
да ми припомняш кой със мен си бил.
Но днес си друг! Не те познавам вече.
Очите ти отнемат топлината.
Превърнал си се в мъничко човече...
Върви си и върни ми самотата!
Във дните ми не идвай, обич моя,
със спомени сърцето да мъглиш!
Аз някога преди била съм твоя...
Душата ми във клетка не държиш!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кристина Все права защищены
