От обич
От обич вероятно ще умра.
От влюбеност, износваща сърцето.
Космичен взрив в ръцете на жена,
космична нежност във ръцете
мен, навярно ще изпепели,
когато плахо нея ще докосна,
а повеят на нейните коси
най-красивата любов ще носи.
И мен ще прави ветроходен,
плуващ в очните й езера,
със шепичка от нея ще си взема,
ще я отпия - бисерна вода,
и в себе си, дълбоко ще я смеся,
да не живее повече сърце само,
да бъде в мен, навеки да я нося,
да бъде безграничната любов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деян Димитров Все права защищены
