От обич и за  обич сме  родени!

 Каква е таз бемилостна Съдба?

 След теб да тичам, ти след мене,

 без да се срещнат нашите сърца!

 Боли, когато те погледна!

 Боли, когато те мечтая!

 Боли, когато в унес сънен

 отправям се със теб в безкрая...

 Боли със всяка мисъл, мигла,

 потрепваща за теб в деня!

 Боли от осезаемата липса!

 Боли за теб и теб в нощта!...

 Болят сълзите! Лечебно е небето!

 Боли ги  всички Богове!

 Затова, че се поддаваме

 на ужасните си страхове!...

 Страх да живеем, да обичаме,

 да търсим истината си в света,

 да вярваме, да се обричаме,

 да приютиме  Любовта!

Защо? Къде сте, Богове ?

Увереност да ни дадете!

Какъв е смисълът от вашата роля?

Със стрелите си да ни бодете?

Не сме безсмъртни като вас!

И жива в нас е Любовта ни,

и да напуснем този свят,

тя вечна пак ще си остане!