30 мар. 2014 г., 15:57

От правилната страна на тревата

707 0 11

Ще се престоря, че съм люлката на двора,
(понеже топката се цупи до комина).
Ще люшкам куклата, която се кокори,
а в джоба ми ще има шепичка малини.
Ще бутна сръчно от перваза чаша мляко -
на баба да се белне по престилката.
По плиткото ще джапам боса из реката,
в подмолите ще заплета рачилката.
От мен, където криеше се котката,
език ще боядисам в синьо със къпини,
валун в реката ще ми бъде лодката
по оня къс небе - на разсипия синьо.
В гнездо от дядовите длани ще намеря
врабче - да разбера какво е “пърхане”.
Баирите ще питам мога ли да пея,
и всичко ще е мое чак до мръкване…
Ще се престоря, че навършвам днеска седем,
че без значение за мен са времената.
Ще бъда там!…Поне докато не погледна
от другата (погрешната) страна тревата.

 

Радост Даскалова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "по оня къс небе - на разсипия синьо." От заглавието, до по последната точка - браво!
  • Легна ми на сърцето този стих и ти благодаря!
  • "Ще се престоря, че навършвам днеска седем,
    че без значение за мен са времената."

    И аз така.Пренесох се оттатък.
    (Там дето времето е без значение).
    С охлузено коляно и филия с мармалад
    и куп мечти красиви и зелени...
  • И аз се пренесох там поглеждайки от правилната страна тревата. Благодаря!
  • Благодаря ви за коментарите!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....