Отчаяние....
713
1
6
Поисках да откъсна цвете,
но някой бе го сторил -
захвърлено стоеше то пред мен.
Опитах се да чуя птиците,
но сякаш днес не пееха за мен.
Помъчих се да се усмихна,
но устните отказаха, уви,
и те сковани днес са,
а от очите ми се ронят хиляди сълзи.
Запитах се:
какво направих?
Как пропилях един живот?
Защо сърцето си без обич изоставих?
Какво сам аз?
Един отчаян, може би, човек...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валя Митова Все права защищены
