valia (Валя Митова)
87 441
1 авг. 2007 г., 16:11

Отчаяние.... 

  Поэзия
544 1 6

Поисках да откъсна цвете,
но някой бе го сторил -
захвърлено стоеше то пред мен.
Опитах се да чуя птиците,
но сякаш днес не пееха за мен.
Помъчих се да се усмихна,
но устните отказаха, уви,
и те сковани днес са,
а от очите ми се ронят хиляди сълзи.
Запитах се:
какво направих?
Как пропилях един живот?
Защо сърцето си без обич изоставих?
Какво сам аз?
Един отчаян, може би, човек...

© Валя Митова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ти си прекрасна и не го забравяй никога- Обичай себе си, за да те обичат и другите.
  • е, не. на 23 животът не е пропилян. едва прохожда
  • БЛАГОДАРЯ ВИ
  • Присъединявам се и с моята прегръдка!!!
  • Напълно съм съгласна с Гали!Давай напред и пиши!Поздрав и от мен!
  • Не се отчайвай...недей...
    Не изоставяй сърцето без обич,миличка,никога!!!
    Не си пропиляла живота си!!!
    Не тормози главата си с тези отчайващи въпроси,а погледни малко по-ведро...Всичко ще се оправи!!!
    Поздрав и прегръдка,мила!
Предложения
: ??:??