10 мар. 2007 г., 22:28

Отчаяние

1.4K 0 4

Тебе те няма, сега съм сама.

Чувствам се самотна без теб.

Светлината изчезна, обзе я тъма.

Огънят изгоря, превърна се в лед.

Не можах да ти даря

всичко свято и любовта.

Нито можах да ти се отблагодаря,

защото рано отне те смъртта.

Сега от горе виждаш моята тревога.

Сега си тъжен далече от мен.

Да спра да плача, не мога,

защото залезе без тебе още един ден.

Поглеждам твоите неща.

Студени, бездушни са вече.

Пада тихо нощта,

а ти си надалече.

Всичко ако трябва ще дам

да те зърна още веднъж,

да почувствам нежния плам

на един огнен и прекрасен мъж.


Ох, къде си? Ела! Дай ми крила!

С теб да полетя,

там, където не мислим за смъртта.
И ето че някой на вратата чука,

това е тя, усещам дъха й от лед.

За мен дошла е до тука.

Чакай ме, любов, след малко съм при теб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...