В море от пясък
проблясва блясък,
чува се крясък!
Вървиш напред,
но все в кръг обикаляш.
Ще умреш!
С очи от пясък,
дочуващ крясък
на нечий глас,
разбит с трясък!
Опитваш се да ме намериш,
но аз съм тук,
скрит в блясък,
поробен мрак,
протягаш пръсти -
пак и пак!
Намираш края,
това е адът...
Не, това си ти,
спри да гледаш с червени очи -
очи от пясък, невиждащи блясък,
в който чакам аз!
Да ме намериш очаквам,
но само по крясък,
зов от далече
на човек, стоящ до теб!
Ела и ме открий
такъв, какъвто искам,
а не какъвто ме познаваш ти!
© Космически автор Все права защищены