ОТКРОВЕНИЕ

Проклети дни!
Прокълнати от Някой надежди!
Още по-клети детски усмивки!
От курията звяр озъбен слухти.
От горе се спускат мрежите.
Куршум злокобно ехти.
Брадва тела разсича.
Застива радост в детски очички.
Прокълнати да бъдат сироти,
сироти сиротинчета – скитници,
от корен изскубнати,
като мърша вързопи
под чужди юмруци, ритници.
Няма да се върне невинна детска усмивка.
С черен покров я завиха,
бял ден да не видят,
все да бягат и все да ги стигат.
Надежди пожари изгориха.
Мечти умираха и се изпокриха.
А Някой на техния корен тлъстееше,
с тяхното слънце богатееше,
с тяхната приспивна песен
децата си приспиваше 
и за душата немееше.
Съвест го не гонеше ни денем, ни нощем.
С убийства се гордееше
и се гордее още.
Ще дойдеш ли някога, Истино?
Очи човешки ще прогледат ли?
Не им ли вече писна
все да ги водят като говеда
на доене и на заколение?
Ще дойде ли, Господи, Твоето Откровение?

06 07 2016