За новата година пожелах си щастие
или пък малко радост – 
шепичка, колкото в десния си
джоб си да сложа.
В другия си имам всичко,
здраве, младост...
Но за щастието, да знаете,
колко се тревожа!

Обух тежките ботуши
и тръгнах да си купя щастие
преди денят зад луната да се сгуши.

Обикалях дълго магазините,
и вренчвах се дълбоко във витрините.
Подхлъзвах се по пешеходните пътеки,
(извинете, мили хора!)
щастие трябваше да купя –
онова, дето трябва му на всеки.

Нахълтвах в складове,
разтърсвах рафтове и етажерки,
надничах зад щандове 
и разпитвах сърдити касиерки.

А навън бе студ и зима.
Колко гневно пищяха машините!
И колко гъсто пушеха комините!

Къде да търся щастие сега?
Пропусках по тротоарите,
разпитвах даже и клошарите,
и лелките по спирките и гарите.

Накрая, една от тях ми се намръщи,
разсърдих се и

бавно тръгнах си за вкъщи.
Ще се прибера у дома, си казах и
ще изпразня от джобовете всичката злоба.

Тогава, щом не се купува, 
сам ще си направя щастие,
колкото да напълня сто, сто джоба!