Думите горчиви пробиват дупки в моята душа,
писания и различни блянове - забравени слова.
Седя аз легнала на пода и стене моето сърце,
към теб с удар протягам кървави ръце.
"Мълчи!" - ти знаеш думите, в мен стаени,
през болка аз шептя.
Устните ми опетнени
проклятия крещят.
А сетен удар тялото разклаща,
ритник или бой, рана - синина.
Твоят укор шамар изпраща,
силна ли съм?! Ще издържа ли и тази злина?! ...