Думите горчиви пробиват дупки в моята душа,
писания и различни блянове - забравени слова.
Седя аз легнала на пода и стене моето сърце,
към теб с удар протягам кървави ръце.

"Мълчи!" - ти знаеш думите, в мен стаени,
през болка аз шептя.
Устните ми опетнени
проклятия крещят.
А сетен удар тялото разклаща,
ритник или бой, рана - синина.
Твоят укор шамар изпраща,
силна ли съм?! Ще издържа ли и тази злина?! 

Стонове, ридания и звуци,
изпълнена е стаята - гори. 
А в главата ми удар, подир удар.
- Как е сега?! Добре ли е да те боли?!
И писъци болезнени, разнасят се навред.
Пристъпи ужасни, смях. - Сега е мой ред. 
Обгърнати в сажди две тела лежат.
Кажи ми, за кого е важно?! На кого принадлежат?!

С последен напън бензин разстилам.
Няма кой вече да ме спре.
Когато аз пищях и умирах,
ти моята любов отне.
В тъмна стая ме затвори,
да ме предпазиш, дали?!
Тормози ме с години,
как е сега да те боли?!

И нека с всеки следващ пламък
разпалва се онова, което ми отне.
Колко си жалък, колко си малък,
разбра ли сега кое за мен е най-добре?!
Когато молех те за минутка мълчание,
за последен шанс дори. 
Превърна смеха ми в ридание,
обля живота ми в сълзи.
Аз не ще простя ти,
нека Бог да ти прости! 

Не съжалявам, че такъв си, 
че наказа ме така.
Ще допра с пръсти моите устни
и навеки аз ще замълча.
Думите, обаче, в мен напират,
отново искам да кълна. 
- Остави ги, нека в теб изстинат -
някой ме разбра.

И клетвата едничка само
в душата ми се скри.
Думите са много прости:
- Гори в Ада! Гори, Гори, Гори!