15 нояб. 2015 г., 20:33

Отново

378 0 0

Отново някой може да ми каже,

че пиша стиховете само за любов.

То всичко знам в нас ще се размаже,

ако нямаме любов в тоз живот суров.

Потърпете! Нещо може и да ви остане,

сълзи, усмивка, знам ли?  И какво.

Мъката душата ви кога захване,

стихчето ми то ще е едно.

Прощавам на този който мисли ме за глупав,

да потърси нещо друго да го прочете.

Е!  Не искам да съм много, много лъскав,

кой както иска да ме нарече.

В.Й. 14.11.2015г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...