aHrEJLkA (Елица)
25 9
27 мар. 2007 г., 16:39

Отново гледайки луната... 

  Поэзия
825 0 4
Тръгна си, замина, изостави ме
сама да потъвам в мрака,
вече бях там и знам какво е,
отлично знам какво ме чака!

Смърт, любов и плач без сълзи,
взиране по цяла нощ в луната -
кървавочервена с тъмночерни сенки,
рисувани на зъл магьосник от ръката!

И пак знам, че няма да заплача,
че няма да си тръгна, както тръгна ти,
няма да побягна, няма да избягам
далеч от твоите пронизващи очи!

Бавно потъвам, изчезвам в мрака,
никой няма да ме спаси,
седнала на прозореца, ще стоя и ще чакам
с усмивка нежна да се върнеш ти!

Едно лице, име и устни
сънувам дори с отворени очи
и сърцето защо не се пръсне,
а ден след ден бавно се топи!

И изгарям, усещам как тлея,
как бавно изчезвам и се връщам пак,
а пред никого не мога да излея
това, което чувствам, целия си страх.

И пак на прозореца, загледана в луната,
отново виждам твоето лице
и чувам хората, проплакващи в тълпата:
"Скочило е! Бедното дете!"

© Елица Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??