18 дек. 2018 г., 20:47

Отпратена магия

781 0 0

В бързината съм оставил

там на рафта

    ненужните вече за теб -

        незримите парченца от дух.

И топлинката от обич.

Оная чиста сила -

       окъпана от безвремие.

И малко магия назаем...

Магия от незачетена

любов.

 

Погледни, малко по- нагоре

към южните етажи!

Там по средата –  към Пчелина,

към Родопите

и Орел,

където всеки ден изстивам

и губя нещичко

от себе си -

без цел.

 

Време ти е да почиваш!

За подводните рифове

ти не мисли!

И не питай вятъра

за токчетата -

         целитe в кръв

                 и за сърце разбито..

Бушуват в теб заключения,

порещи твоите клади.

Търсейки от ярост -

въображаемите

лисичи дири.

 

Нощният влак бе на моя праг

през Август -

             отмина ме!

Грабливата птица все още

хищно ме оглежда.

Мислиш си, че сгреши

навреме днес,

        заради изгарящата

                   непонятна страст!

Остави думите... В сърцето Ти, нека

да си остана АЗ набоден...

Набоден в кърви -

на оня Божи 

храст.

 

18.12.2018

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...