melian4eto (Деси)
77 16
31 дек. 2016 г., 13:34

Отражение 

  Поэзия
574 0 8

Градът е сякаш мое огледало -

понякога копнежен и красив,

понякога забулен в наметало,

понякога навъсен и бодлив.

 

И стаята е все по-често тиха,

затворена сред четири стени,

понякога потайно се усмихва,

понякога неистово боли.

 

А лампите очакват карнавала

на моите променливи лица.

Раздала съм, каквото съм раздала,

време е да бъда пак сама.

 

Мъглата ще покрие небосвода,

дъждът ще плаче с моите сълзи.

И може би във полунощ на входа

ще се завърнеш

тихо

ти...

 

© Деси Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??