9 мар. 2006 г., 16:26

Отрезвяване 

  Поэзия
776 0 4
Отрезвяване

Злото не спи под камък,
а ми избожда очите.
Няма пясъчни замъци,
под клепачите скрити.
Има стряскащи истини -
да горчат под езика.
Носят кръстове ближните
и са глухи от викане.
Тишината е кръгла.
Много бяла и лепкава -
до възкръсване мъртва е.
И са скучни неделите,
/а уж дни за почивка,
отредени за празник/...
Щом със всичко се свиква
не ни трябват наздравици.
Не ни трябват и свещи
щом в душата е тъмно.
Страшно е да си грешник,
но така... се възкръсва.

Венцислава Симеонова

© Венцислава Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тези прозрения наистина заслужават да бъдат споделени, и то в такава красива форма.
  • чудесно-6 от мен!
  • Това ме порази!Страхотно е!
  • Боряна е много права...
    наистина е много хубав стиха
Предложения
: ??:??