Отрезвяване
Отрезвяване
Злото не спи под камък,
а ми избожда очите.
Няма пясъчни замъци,
под клепачите скрити.
Има стряскащи истини -
да горчат под езика.
Носят кръстове ближните
и са глухи от викане.
Тишината е кръгла.
Много бяла и лепкава -
до възкръсване мъртва е.
И са скучни неделите,
/а уж дни за почивка,
отредени за празник/...
Щом със всичко се свиква
не ни трябват наздравици.
Не ни трябват и свещи
щом в душата е тъмно.
Страшно е да си грешник,
но така... се възкръсва.
Венцислава Симеонова
Злото не спи под камък,
а ми избожда очите.
Няма пясъчни замъци,
под клепачите скрити.
Има стряскащи истини -
да горчат под езика.
Носят кръстове ближните
и са глухи от викане.
Тишината е кръгла.
Много бяла и лепкава -
до възкръсване мъртва е.
И са скучни неделите,
/а уж дни за почивка,
отредени за празник/...
Щом със всичко се свиква
не ни трябват наздравици.
Не ни трябват и свещи
щом в душата е тъмно.
Страшно е да си грешник,
но така... се възкръсва.
Венцислава Симеонова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Венцислава Симеонова Все права защищены
