Падащи звезди през пролетта...
Приседнах тази вечер на моята луна,
говорих й дълго… за живота… за смъртта…
А тя сякаш чуваше ме… сякаш кимваше с глава…
Усещах, че и тя има сърце и душа…
Споделях й всички мъки и тревоги,
както на никой до сега…
Исках с нея босоноги
да избягаме от реалността…
За миг затворих кафявите очи…
За миг престана сърцето да тупти...
И ето, без очи и чувства аз видях мечти…
да… видях… през пролетта падащи звезди…
Те падаха, като моите сълзи,
от моите клепачи…
С ръце докоснах тези звезди
и ги сложих до сърцето…
Взех лист и без химикал прописах…
Написах всичко, което в мен живее…
И падащите звезди изпуснах,
но остана надежда, която може да копнее…
С обич… За теб, тъга… За теб… САМОТА!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Усмивка Все права защищены
