Текат минути, часове и дни,
като птица времето лети,
а ти плачеш между четири стени
за отминалите срещи и мечти.

Ти мислиш си, че знаеш песента
и седиш, окъпан в ярка светлина,
но не усещаш полъха на есента,
не съзнаваш, че прегръщаш тишина!

Можеш ли да кажеш що е ад и що е рай?
Как ще ми докажеш кое начало е и край?
Кое е болка и кое е смях?
Кое е право и кое е грях?

Блъскаш между четири стени,
а светът към края си върви!
Опитваш се да спреш, да промениш,
но бесилото те чака - виж!

Избяга! И какво откри?
Две бедни, нещастни души,
а в устата още горчи!
И ето - пак капят сълзи...