27 окт. 2009 г., 19:39
Парченца есен
Парченца есен си нареждам
до мислите, тъгата и мечтите.
Прилича изтънялата им прежда
на спомена за нечие "Обичам те",
прошепнато отдавна и забравено,
превърнало се в избелял портрет...
Победа искаше тогава разумът.
Получи я. А любовта все чака ред.
Парченце есен до парче надежда.
Живот до смърт. До сивотата - багри.
Не есента, животът ги подрежда.
Във пъзел, който никога не се повтаря.
© Иванка Гичева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
красиво подрени парченца
-
Нашата есен!
Благодаря ти! -
"Победа искаше тогава разумът.
Получи я. А любовта все чака ред."
Колко хубаво си го казала.
А хубаво ли е или...разумно.
Много ми хареса! -
Хубаво казано!
-
Как ми липсваше Ванюшо, нямаш идея.Лекува ме поезията ти.
Върху сивотата с багри рисуваш.
МНОГО скудоумие ни заобикаля Ванюш...НЕПОБЕДИМО!
пп Идвай ни по-често. -
Много истинско... Браво!
-
"... животът ги подрежда.
Във пъзел, който никога не се повтаря."
Не пропускай нито едно парченце. Понякога разумът ни довежда до Пирова победа. "А любовта все чака ред."
Поздравления! -
...А любовта все чака ред.
Харесва ми стихът ти. Поздрави! -
парченца теб*
-
"Парченце есен до парче надежда.
Живот до смърт. До сивотата - багри."
Аплодисменти!!! -
Красиво "парченце есен"!
Поздрав! -
Много хубаво,наистина!Поздравления!
-
Харесва ми!
-
Прекрасно!!!
-
прекрасна поезия...
радвам ти се, мила Ваня. -
Много, много хубаво!
-
Да, животът ги подрежда... Богат стих, Ваня!
-
Поздрав!Много ми хареса.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
