28 авг. 2010 г., 13:06

Патерици

1.5K 1 37

 

       

 

 

Не си щастлива ти, не си, не си.

А щом е тъй, вината ми е двойна:

това, че своя дух не извисих,

че в теб отгледах птица неспокойна.

 

А ти в какво намери смисъл висш:

в една ненужна вярност, дето още

трепти като захвърлен тото фиш

из храма на самотните ти нощи.

 

И нямам власт над спомените, щом

на любовта под вечната секвоя

превърнах в тъмна крепост този дом,

и в патерици, виж... крилете твои.

 

И стенат в мен неутолени дни.

Пищят завои, шеметни посоки.

Но, ако ти прошепна: "Остани",

ще е... и глупаво, но и жестоко.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....