Не разбрах времето как ме прецака
но няма мърдане, навърших шейстака
и ето го накрая и резултата -
няма премийки, няма заплата
а, някаква пенсийка жалка, омърляна
сякаш по милост подхвърляна.
Абе, не искам да е голяма
но поне да вземах тавана,
ама, такъв ми бил коефициента
някъде за 60$ и двадесет цента.
Викам си - така не става
трябва нещичко да направя
нещо, я наемче, я рента
да си натъмъня коефициента!!!
И, о темпора, о море
имам една стаичка горе.
Без да се мая секунда даже
намерих човек да я измаже
балатум сложих, лепих тапети
направих стаичката да свети.
Е, рекох си, макар на тавана
чисто, уютничко стана.
На прозорзите сложих дори транспаранти
айде, хазаин, търси квартиранти,
обаче комшията, добре, че ме светна
ми, то тука - казва - няма тоалетна,
ама, нейсе -викам си - ако са разбрани
няма да се караме за едното сране!!!
Както я мислех тъй се получи,
че и с квартирантите случих
от раз я наеха две млади студентки
напълнили пазвите с ей такива ненки!
Спокойно, дядка ще си доволен
казва, едното май, че от Смолян
пък и за наема ще се разбереме
ще си плащаме от време на време
кога в натура, кога с валута
ти трай си и само си кютай.
И живота братко, така ме награби
а и ангелите ми, нали са слаби
с две думи, ни рента, нито пък наем
дори пари ми искат на заем
отива ми пенсийката подир студентките
да им се невидят и ненките!!!
И може да не вярвате, но в момента
се преместиха долу в апартамента
и стана тя, каквато стана
вместо пенсията, аз стигнах тавана.
А бе, на възраст си, гледай си бабите
хак ми е, че сега съм при социално слабите!?!
© Ганчо Пенев Все права защищены