Пеперудено
Ако случайно ме видиш да тичам боса,
да гоня безспирно рояк пеперуди,
недей ми задавай ненужни въпроси,
недей да ме гледаш тъй важно, учуден.
Приеми ме такава - по-друга от другите.
Едновременно шарена, едновременно сива.
Хората виждат ме ларва, ти ме виж пеперуда.
Ти ме виж разноцветна, различна... красива.
Щом отвориш очите си, вече сме цяло.
Щом ме вземеш в ръцете си, с теб ще прогледна.
Ще съм твое момиче - най-реално и бяло.
И ще бъдем щастливи в пашкул от надежда.
И ще бъдеме истински, и ще бъдеме вечни.
Ще растем със дъгата, цветни ботуши обула.
А пък после, разбира се, съвсем по човешки,
ще се пръсне на части, ще се скъса пашкулът.
Ще тръгнем отделно, ще бъдем различни,
но нашта раздяла посред нощ ще ни буди.
Ще се родим отново. Задето обичахме.
Ще се родим със криле. Ще се родим пеперуди.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теди Все права защищены
