Петдесет и седем мъниста
Пет до седем много са, нали,
особено допрени в цифра сложна.
Години сбрали радост и сълзи,
на екс преминали по път възможен.
Избрала ги е моята душа,
за зло ли, за добро... сама не зная,
но факт, че толкова са, не греша,
и с мъдрост ще ги нося аз до края.
Дори да мрънкат, пак ще ги търпя,
нали за мен са точно отредени.
Усмивки, болки, щастие, тъга...
мъниста са в герданче подредени.
Я, колко ми отиват! Чак искрят,
от всеки миг оставил светла диря,
нанизани слънца от кехлибар,
с мечтите си съдбата ми кодират.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
