Във петък мразя да стоя на пръсти,
очаквайки да пазя равновесие.
Във петък във душата ми е мръсно.
Промъкват се кошмари и е лесно
да топнеш крак във оживяла мисъл,
да заплетеш коси във тел от тръни.
Светът във петък има вкус на кисело,
но от четвъртък аз го гледам гърбом.
На мене петъкът не ми понася.
Мирише на изкуствено и пушек.
И час по час доброто се изнася
по цвички и изгарят всички крушки.
Светкавици ме стряскат като живи.
Със хитрите очи на петък мигат.
И сякаш всичко пошло е красиво,
и сякаш всичко грозно е завинаги.
© Елена Биларева Все права защищены
Но е хубаво!