Петък вечер
как уморено люшка се главата...
как всяка фибра в мен трепти...
със болка, стенеща, добре позната...
Пиянска нощ... Веселие и смях...
Алкохолна радост, танци до зори,
Музика и песни, думи... грях...
а на утрото... боли... боли...
Пиянствах цяла нощ... до сутринта...
лица познати, непознати...
суета и похот... шепа прах...
във миг единствен отлетяха...
Утрото по-мъдро е от вечерта...
прибирах се, подпирайки се по стените...
защо извърших този грях...
като, кънтейки в мен, сега боли ме?
Дали в желанието за забрава...
мислите притиснала в тъма...
и под влияние на алкохола...
чаках упорито да те забраня...
Дали за малко, мъничко поне,
успях за тебе да забравя...
днес отгова ми е - не, НЕ... НЕ!
Мисълта дори и там не ме оставя...
Сега в главата ми притихнала, крещи...
болката пълзи по цялото ми тяло...
не можах да те излекувам, мъко моя, не....
дори в алкохола не успях да те удавя...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мила Нежна Все права защищены
