28 июл. 2007 г., 15:03

Петък вечер 

  Поэзия
770 0 8
Пиянска вечер... Как боли...
как уморено люшка се главата...
как всяка фибра в мен трепти...
със болка, стенеща, добре позната...

Пиянска нощ... Веселие и смях...
Алкохолна радост, танци до зори,
Музика и песни, думи... грях...
а на утрото... боли... боли...

Пиянствах цяла нощ... до сутринта...
лица познати, непознати...
суета и похот... шепа прах...
във миг единствен отлетяха...

Утрото по-мъдро е от вечерта...
прибирах се, подпирайки се по стените...
защо извърших този грях...
като, кънтейки в мен, сега боли ме?

Дали в желанието за забрава...
мислите притиснала в тъма...
и под влияние на алкохола...
чаках упорито да те забраня...

Дали за малко, мъничко поне,
успях за тебе да забравя...
днес отгова ми е - не, НЕ... НЕ!
Мисълта дори и там не ме оставя...

Сега в главата ми притихнала, крещи...
болката пълзи по цялото ми тяло...
не можах да те излекувам, мъко моя, не....
дори в алкохола не успях да те удавя...

© Мила Нежна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравче!Хубаво пиянство,а ти си отново "на линия",така да се каже,така че няма проблем-нали??
  • Не разбрах нищо, от обясненията ти до Вили! Него го разбрах достатъчно ясно! И мога да го допълня, че когато всички герои и героини са достатъчно почерпени - на нея трябва да е все едно с кого е! Със съпруг или приятел! Ако я хванат "в крачка" ще получи "поздравления"! За някои от тях дори няма да си спомни! Гарантирам ти! Само трябва да има достатъчно помещения и дълга нощ! Например - зимна! Но при всички случаи и различия в мненията, само за запазване на доброто име, съм длъжен да кажа - наздраве!
  • Вили ... както винаги мъдро ... и самата истина може би ...Ако не бях с мъжа си и не се забавлявахме снощи чудесно сигурно това щеше да ми се случи А и той, неподозирал таланта ми на " еротичен пияница " днес ме " поздравява" за шестима Грохота и тътена, които се чуват са от нашето легло а и не само Единственото заради което написах това е ... другия - неговата липса до мен ... Но от друга страна с другия това нямаше да ми се случи, така че всичко си е май на мястото, а живота - както винаги прекрасен за живеене
  • Да пишеш на подобна тема само показва разнородността на твоя талант. Но на твоята героиня бих припомнил две, абсолютно и постоянно случващи се в живота, неща!
    Първото е, че една пияна жена винаги в края на вечерта я "поздравяват" поне двама трима от мъжете. Ако не и всички присъствуващи поред, ако компанията е по-млада! Зная какво казвам! Освен ако мъжете отдавна не са паднали под масата!
    Второто е това, че искам да и припомня следното, към чашката се посяга в момент на болка или слабост. Преди време в сайта бяха публикувани следните редове:
    "... и помни-
    обича те не онзи,който ти бърше сълзите,
    а от когото не плачеш.... "
  • Разбира се, там не е решението!
    Но вече го разбра, нали?
    Поздрави!
  • Браво!
    Много е хубаво!
    Тъжен финал.
    Поздрави, Миличка!
  • Който поне един път не се е напил истински не познава себе си...Който често се напива истински също не познава себе си.Важното е че твоето "пиянство",твоят стих са пътища към себепознанието.И когато още по- добре се опознаеш мъката може ненадейно да си тръгне...без да я давиш...Поздравления за опияняващия стих...
  • Харесва ми!
Предложения
: ??:??