Пиянска вечер... Как боли... как уморено люшка се главата... как всяка фибра в мен трепти... със болка, стенеща, добре позната...
Пиянска нощ... Веселие и смях... Алкохолна радост, танци до зори, Музика и песни, думи... грях... а на утрото... боли... боли...
Пиянствах цяла нощ... до сутринта... лица познати, непознати... суета и похот... шепа прах... във миг единствен отлетяха...
Утрото по-мъдро е от вечерта... прибирах се, подпирайки се по стените... защо извърших този грях... като, кънтейки в мен, сега боли ме?
Дали в желанието за забрава... мислите притиснала в тъма... и под влияние на алкохола... чаках упорито да те забраня...
Дали за малко, мъничко поне, успях за тебе да забравя... днес отгова ми е - не, НЕ... НЕ! Мисълта дори и там не ме оставя...
Сега в главата ми притихнала, крещи... болката пълзи по цялото ми тяло... не можах да те излекувам, мъко моя, не.... дори в алкохола не успях да те удавя...
Не разбрах нищо, от обясненията ти до Вили! Него го разбрах достатъчно ясно! И мога да го допълня, че когато всички герои и героини са достатъчно почерпени - на нея трябва да е все едно с кого е! Със съпруг или приятел! Ако я хванат "в крачка" ще получи "поздравления"! За някои от тях дори няма да си спомни! Гарантирам ти! Само трябва да има достатъчно помещения и дълга нощ! Например - зимна! Но при всички случаи и различия в мненията, само за запазване на доброто име, съм длъжен да кажа - наздраве!
Вили ... както винаги мъдро ... и самата истина може би ...Ако не бях с мъжа си и не се забавлявахме снощи чудесно сигурно това щеше да ми се случи А и той, неподозирал таланта ми на " еротичен пияница " днес ме " поздравява" за шестима Грохота и тътена, които се чуват са от нашето легло а и не само Единственото заради което написах това е ... другия - неговата липса до мен ... Но от друга страна с другия това нямаше да ми се случи, така че всичко си е май на мястото, а живота - както винаги прекрасен за живеене
Да пишеш на подобна тема само показва разнородността на твоя талант. Но на твоята героиня бих припомнил две, абсолютно и постоянно случващи се в живота, неща!
Първото е, че една пияна жена винаги в края на вечерта я "поздравяват" поне двама трима от мъжете. Ако не и всички присъствуващи поред, ако компанията е по-млада! Зная какво казвам! Освен ако мъжете отдавна не са паднали под масата!
Второто е това, че искам да и припомня следното, към чашката се посяга в момент на болка или слабост. Преди време в сайта бяха публикувани следните редове:
"... и помни-
обича те не онзи,който ти бърше сълзите,
а от когото не плачеш.... "
Който поне един път не се е напил истински не познава себе си...Който често се напива истински също не познава себе си.Важното е че твоето "пиянство",твоят стих са пътища към себепознанието.И когато още по- добре се опознаеш мъката може ненадейно да си тръгне...без да я давиш...Поздравления за опияняващия стих...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.