Писмо до България
Писмо до България
Обичам те, Родино моя,
достойно твое чедо съм,
Земята цяла да пребродя,
във сънища и спомени,
във бъдно и далечно,
ще бъда с теб, Родино,
до сетния си час!
Ти мен не ме мисли, Родино,
че тръгнала съм към Голгота
с венеца трънен на глава,
аз - грешницата на таз земя,
поклон дълбок ще отдам!
Гнетят ме вечните въпроси
за Род, Родина и Рода,
тях винаги ще ги има,
там някъде, дълбоко ги тая!
И птицата гнездо гнезди
под стряха чужда
и песента ù в небесата се извива,
и полетът по-волен бива!
Гнетят ме празните души,
душичките затворени,
гнетят ме тъжните, разплакани очи,
майчиното отчаяние,
че хлябът днеска малко е,
а страшното бездушие мълчи!
Не ме кори, не ме вини,
Родино свидна,
че тесен ми й простора,
ще бъда твоя дъщеря
и с гордо вдигната глава
името ти ще мълвя!
Бонка Василева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бонка Василева Все права защищены
