Писмо до теб
Звездите трескаво броят дните до завръщането ти.Луната мълчаливо отразява стъпките.Погледни само нагоре.Небето е същото като в нощта на запознанството ни.Целувам всеки спомен и ти го пращам по вятъра.Липсваш ми!И няма кой да ме разбере,освен нашето небе!Шепнем си с него за нощни вълшебства.Знаеш ли,че то още помни онази наша целувка на стълбите до езерото,когато над нас се извисиха водопади от фойерверки.Беше наистина като чудо,нали?Помни още и нощта преди да заминеш...Тогава за първи път казах "обичам те",но през сълзи.Повтарях безспирно "Аз тук ще съм и ще те чакам",а ти не се умори да галиш косите ми...А търпеливо тъмнината ми повтаря "Бързо ще дойде Септември".Нима аз съм по-неразумна от нея...или по-влюбена?!
П.С.:Написано в една безсънна нощ...За моето момче :),което много ми липсва!
П.С.:Написано в една безсънна нощ...За моето момче :),което много ми липсва!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Атанасова Все права защищены
