25 дек. 2013 г., 13:02

Писмо от едно бившо дете до дядо Коледа

574 0 1

 

 

 Писмо от едно бившо дете до дядо Коледа

 

О, дядо Коледа къде си,

че закъсняваш пети час?...

Чии ли браниш интереси,

коя ли лицемерна власт?...

 

На някой крал ли, детрониран

в жестоката борба за трон?...

На гангстер в „мерцедес” брониран?...

На кокаинов ли барон?...

 

Във коша си ли, ти им носиш

играчки дето всяват страх?...

Прости ми дръзките въпроси-

и ти ли си един от тях,

 

със опитите техни жалки

за глобализъм във света?...

....Забрави ли децата малки

с желанията им в писма,

 

че закъсняваш, а е вече

почти дванадесети час

и си навярно все далече,

или забравил си за нас?...

 

И тебе ли те омотаха

във мрежите си, и във грях,

и ти ли спа под тяхна стряха,

и вдига тост със олигарх?...

 

Трапезите им да са пълни,

за тях това не е проблем.

Каквото можеш да погълнеш

и пиеш, все е на корем...

 

А след това, щом ти предложат

промоция на млада плът-

ти в плен на бялата ѝ кожа

забравяш си, че гониш път

 

и нейде по села, градчета,

под осветените елхи-

добри момичета, момчета

те чакат с блеснали очи...

 

... Минава времето, свещите

догарят бавно и димят,

те вече искат, не „добрите”,

а „лоши” да са в този свят!...

 

Коста Качев,

25.12.2013.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...