28 мар. 2018 г., 01:55

Писна ми

964 1 0

 

Писна ми от този свят  жесток.

Писна ми да гледам мъката в очите.

Отчаяна майка търси помощ,

 чрез писма. Публикува ги в нета.

За да спаси своето дете,

се моли  някой да и подаде ръка.

Защо  държавата забрави за своите деца.

Писна ми да гледам, как дете

в клошар съдбата го превръща.

Търси си прехрана, иска да работи,

а едва на десет е сега.

Писна ми да гледам онзи старец,

всяка сутрин в кофите за смет да рови.

Нима заслужил е това.

 Жената стара в подлеза  на НДК,

стиснала двата лева, тихо тя  ридае,

защо милата не знае

дали ще може да си купи,

хляб и мляко за вечеря.

Дали отново ще си легне,

гладна, забравена в нищета.

Писна ми да слушам новините.

Нищо ново пак не чух, освен това.

Войни,наводнения, беди.

Писна ми  от тази сивота.

Всеки чака чудо  да се случи.

Гледа злобно в пълен пас.

...................................

Това живот ли се нарича?

Категорично НЕ!

Писна ми да си мълча.

Писна ми...!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© С. П. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...