Питай! Питай за Върха и… не забравяй
Еех... ехх – баш за Кочо ли намери
да ме питаш, мило чедо, дъще,
прашай ме - зърно как са млели -
хлебът, „дал” мъже могъщи,
дето хайдутлука са поели -
оставяли дечица, либе, че и къща;
в черни, майчини забрадки се заклели,
на разлъка – тейкова сълза преглъщат.
Питай ме - онез чукари из Балкана, тамо,
где отвсъде бронзовия Връх опасват,
сякаш да го вдигнат, понесат връз рамо -
да го целуне сутрин, Божията Святост -
не дирел в него Опълченец завет;
цветята му от кръв растат, а не - от корен,
че за Родина сърцата се изкореняват -
Корен е на всички тоз Връх чутовен.
Питай! Питай за онази птица-гарван,
що и днес грачи над Левско бесило -
не е стих по-страшен, пят и разказван -
от Ботьовото, черно мастило.
Ала за Кочо - за Кочо недей ме пита,
че майка съм, и ти ще рожба да одимаш…
Кочовата Вяра - из Батак несвястно скита…
и Сила! Сила трябва - в Кладенец „ръце да взидаш”!
Питай! Питай и разказвай! И да не забравиш –
в Църква кат` тази – Сърцето вадиш – и влизаш!
Ренета Първанова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ренета Първанова Все права защищены
