14 февр. 2009 г., 14:15

Питието на живота

812 0 9

 Питието на живота

 

 

Капка по капка вино процеждам.

Глътка по глътка епизоди отмервам.

Капките - спомени и надежди.

Глътките - болките прежни.

Музика няма. Само туптене.

Пулсът отмерва изминаващо време.

Последната глътка жадно отпивам.

С мъка след нея откривам

как иде в гърлото сухотата.

Любовта не си отива,  

безмилостно чака

да си платя

туй, що е изпила душата.

 

 

 

П.П. Всъщност пийте и не му мислете.

В чест на любовта червено вино лейте, празнувайте и истински живейте:) Зарежете само лозите. Любовта си пазете като очите.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирина Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • : O ) Както винаги картината е съвсем пълна : О )Харесва ми !!!
  • Хареса ми! Много!
  • !!!
    Боли, когато дойде време да се плаща. Особено за любов!
    Но щом черпиш, наздраве и от мен!

    Отбивай се тук по често
    Красива вечер!
  • Много рядко побликувам в тази категория и ви благодаря, че бяхте тук
    Наздраве на всички ви! Аз плащам сметката
  • Честит Празник!!!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...