23 окт. 2008 г., 17:49

Пияна

1K 0 5

За тебе тази нощ ще пия!

Пак наливам чашата с водка.

Изгаря ме, но наведнъж ще я изпия,

дано забравя проклетата горчива нотка.

За теб... за теб наливам всички чаши,

и пак за теб ще съм безпаметно пияна.

Давят се в забрава спомените наши,

но само докато бутилката е цяла.

За тебе, обич моя, отново плача с цигара в ръка

и тъгата си зад пълната бутилка скривам.

Думите ми ги чува само пепелта,

а сълзите ми с водката се сливат.

Пияна съм, но не от алкохола,

а от това, че друга вече те целува.

Душата ми без твоята остана гола,

а водката това не може да лекува.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Събева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На мен ми харесва,страхотно е.Истинско е,такова каквото е било в душата...Радвам се,обаче,че си го преодоляла.!Успях за в бъдеще.
  • Да, права си, голо и сиво е, но именно това е целта, такова трябва да е, защото това е неговото послание. Проза не е в никакъв случай, поема също не мога да кажа че е. Именно такова е, каквото аз исках да се получи
    А и между другото не виждам ти да си показала в творчеството си примери за подходящи теми за поеми...
  • Доста прозаично "стихотворение". Никаква лирика, никаква нежност - само гола и сива проза и скука. Водките и цигарите не са подходяща тема за поеми. От мен 2 с два минуса.
  • Благодаря Само че при мене вече това е минала работа (слава Богу)
  • о Боже до болка познати думи и чузства пожелавам ти по-щастливи стихове

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...