И какво като се пълнят моите очи
с най-ужасните сълзи всеки ден?
Нима така ще спре да ме боли
и ти ще се завърнеш пак при мен?
Нима сълзите ще измият болката от тази рана
и ще върнат времето назад?
Там, където бяхме с тебе двама,
дали ще бъдем пак?
Аз загубила съм вярата голяма,
че ще срещна нова любовта!
Нищо в мене сякаш не остана...
Само плач и самота.
Но плачът прорязва ми сърцето.
Ставам ли по-силна аз така?
Когато чувствам под небето,
че наистина съм сам сама!
Сълзите не помагат да забравя обичта,
а ме пронизват и така гори!
Когато истинска е любовта,
от раздяла най-боли!
© Валентина Все права защищены
Плачът мен ме успокоява, изливам болката си и ми минава по-бързо...
Поздрав и нека няма повече сълзи за теб(е може сълзи от радост )!