15 янв. 2008 г., 12:11

"Плачът не помага"

763 0 3

И какво като се пълнят моите очи
с най-ужасните сълзи всеки ден?
Нима така ще спре да ме боли
и ти ще се завърнеш пак при мен?

 

Нима сълзите ще измият болката от тази рана
и ще върнат времето назад?
Там, където бяхме с тебе двама,
дали ще бъдем пак?

 

Аз загубила съм вярата голяма,
че ще срещна нова любовта!
Нищо в мене сякаш не остана...
Само плач и самота.

 

Но плачът прорязва ми сърцето.
Ставам ли по-силна аз така?
Когато чувствам под небето,
че наистина съм сам сама!

 

Сълзите не помагат да забравя обичта,
а ме пронизват и така гори!
Когато истинска е любовта,
от раздяла най-боли!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжен стих, но красив!
    Плачът мен ме успокоява, изливам болката си и ми минава по-бързо...
    Поздрав и нека няма повече сълзи за теб(е може сълзи от радост )!
  • от плача олеква мила Валентина прегръщам те знам каво ти е...въпреки че ще си кажеш че само ти знаеш какво ти е дерзай мила..някъде и твоя миг че дойде търси го и не го изспускай
  • сълзите пречистват и отмиват
    малко по малко болката...
    хубав стих. с обич, Валентина.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....