Пленница

13 сент. 2007 г., 15:25

Поэзия

566 0 3

Ето, виж, зимата идва за мен,
ще тичам на воля в тъмните гори,
ще живея във вечния й плен,
ще говоря с тишината, с нищото дори.

Колко е приятно студът да ме пронизва,
да раздира отвътре цялата ми същина.
От всяка светлинка верижка да нанизва,
да ме захранва със сладка горчивина.

Денем се крия от снега нежен,
ходя при скалите и говоря им за теб.
Пещерата ме съветва с тътена небрежен:
"Влез, навън ще се превърнеш в кубче лед."

Нощем се крия в сенките на здрача,
мотая се там, където ме продаде.
Търся кътче, в което тихо да проплача:
"Къде попаднах, защо така ме предаде?"

Сгушена на топло в кухото дърво,
чакам спасителя-орел да долети.
Чувам нещо да просъсква, но какво?
Кървава река край мене шумоли.

Пленница

Свързани произведения

Комментарии

Предложения