14 дек. 2008 г., 06:56

По-близо до Бог 

  Поэзия » Другая
536 0 3

Стрелките се разминаха виновни

и времето за миг в тях се спря,

ехтят стъпки на спомени бездомни,

покаях се... а искам да крещя.

Раздирам с пръсти звездния манеж,

вплитайки се в чужди светове,

безмълвно откраднат лунен копнеж,

лабиринт от искрици плете.

             

Разтварям шепи... събирам тишина,

безумната дързост е моят залог,

за мен не е празна вече нощта,

с една крачка по-близо съм до Бог.

© Мария Манджукова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Нека бъдеш все по-бизо до Бога
  • Амин!
  • Мария това ми хареса-вярвай- голям комплимент,на напоследък хубаво стихо-голяма рядкост!Поздрави!
Предложения
: ??:??