По-близо до Бог
Стрелките се разминаха виновни
и времето за миг в тях се спря,
ехтят стъпки на спомени бездомни,
покаях се... а искам да крещя.
Раздирам с пръсти звездния манеж,
вплитайки се в чужди светове,
безмълвно откраднат лунен копнеж,
лабиринт от искрици плете.
Разтварям шепи... събирам тишина,
безумната дързост е моят залог,
за мен не е празна вече нощта,
с една крачка по-близо съм до Бог.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Манджукова Все права защищены
