14 дек. 2008 г., 06:56

По-близо до Бог 

  Поэзия » Другая
610 0 3
Стрелките се разминаха виновни
и времето за миг в тях се спря,
ехтят стъпки на спомени бездомни,
покаях се... а искам да крещя.
Раздирам с пръсти звездния манеж,
вплитайки се в чужди светове,
безмълвно откраднат лунен копнеж,
лабиринт от искрици плете.
Разтварям шепи... събирам тишина,
безумната дързост е моят залог,
за мен не е празна вече нощта,
с една крачка по-близо съм до Бог.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Манджукова Все права защищены

Предложения
: ??:??