По детски

Попитах, поисках,

а после се сетих...

със думи не става, а с фалш и измама.

Приседнах, примлъкнах,

съвсем най-по-кротко.

Загледах, зачаках наивните минувачи.

Поплаках и тихо пдсмъркнах,

по-силно последва...

реакция няма.

Ще викам... ще псувам...

ще хвърлям чинии... уви.

С циркове всеки е свикнал и щом представление има,

даже не вдигат очи.

Тогава ще бъда най-кротка.

Смирено ще свеждам глава.

В отговор рамене ще повдигам.

И плахо изпод вежди ще гледам света.

Но пак край мен си тече потокът от сивите хора,

които нищичко не ги влече,

които само фалша ги примамва.

Добре - съгласна съм - ще бъда ярка.

Усмихвам ви се шумно с устни и очи,

припявам си навънка щом изляза,

приглаждам закачливо русите коси.

Очите си научих да "играят".

Походката небрежна с котешка смених.

А дрехите във черно хвърлих... без дрехи ви се появих.

И дълъг върволик след мене се изви от всякакви прозрачни хора.

Един от радостта ми иска да си вземе,

друг от русия ми опиат.

Такива са - разумни,

защо за тъжния да се хабят,

като от него няма що да вземат,

на него трябва само да дадат.

Но аз съм имаща и... цветна вече, ненужна сте ми...

ех, съдба...

Преследвайте ме, не ми пречите....

Но търся друга някоя изгряваща звезда...