22 сент. 2010 г., 22:02

По-добрите дни

726 0 4

Минавал съм по този път отдавна,
а още помня крачките до нас
и улицата тясна с тротоара,
които са се слели с мойто аз.

Познати са ми храстите с тревите,
напомнят ми за минал мой живот
и сякаш пак завръщат се мечтите
от времето преди да стана роб.

Тук всеки ъгъл носи хубав спомен,
а мирисът напомня за дома;
как мило ми е, пак съм волен,
тъй както бях преди да се родя.

Изгубен бях, но тук ще се намеря
във спомена какъвто бе преди
и пак в ръцете с радост ще приема
ключа със вяра в по-добрите дни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...