... по жицата...
(... не по Йовков... по Тесла...)
Не съм Луна. И ти не си Армстронг.
И още нежността ти непознала,
усетих твоя огнен произход,
а зная огън как с езици гали…
Не съм пчела. И ти не си пчелар.
Но знаеш как пчелата да опушиш
и кротна ме навеки, па макар,
във мене, хищникът, да прави сетен лупинг…
Не си и Тесла. Аз пък никак птица.
Но нося вест от нежността бездомна.
А на страстта невидимата жица
и Господ, като Сътворение, ще помни…
© Таня Георгиева Все права защищены