По-мъртва и от мама
Мама често ме приспиваше със приказки,
изкривени... от щастливи съвпадения.
(Бях повярвала на принцове и рицари
до момента, в който свикнах да ги мразя).
До момента, в който всичко в мен порасна
и превърна се в обект на отрицание.
А прегръдката ти, мамо, стана тясна
и не водеше към себеопознаване.
Тогава думите ги нямаше - но днес
са причина, мамо, с теб да сме си чужди.
(Ако някога превърна се в човек,
обещавам да се върна в твойте мисли).
И мъжете, до които се докоснах,
прецъфтяха от това, че съм безумна.
Красотата ми е в повече. По устните,
но за сметка на това изглеждам скучна.
Съжалявам за престъпното държание,
за нанесената болка във гърдите.
Ако можех, бих ти купила прераждане
и момичета... които да обичаш.
...
Днес започнах нова работа. С тъга,
приближавайки се с тебе ежедневно.
Работя, мамо, във завод за тишина
и по мъничко умирам. Неизбежно!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Друга Все права защищены
