ПО ОГЪНЯ ЩЕ ТЕ ПОЗНАЯ...
Пак е есен.
Коя по ред
не се опитвам вече
да си спомня.
Мъгли се стелят.
Вършее вятъра... И чупи
сухите клонаци
на дърветата.
Шумата мирише
на гнило и мухлясало
А аз вървя ...И ровя, ровя
сред листака.
Отекват стъпките ми.
Тишина.
Чувал ли си есен да мълчи?
Отидоха си птиците.
Със мама...
От лутане да търся...
загубих своята посока.
Как искам да се върна у дома.
Където бяха някога
мечтите ми...
Онези - белите коне,
които се родееха с вятъра.
Виждаш как се лутам
и кръжа...
Събери изсъхналите съчки!
Ти остана само у дома
Последен клон на ореха...
сред двора.
Далечен огън ми стъкми!
В тъмното ще го усетя...
Очите ми да видят светлина.
По огъня ще те позная, Тате...
И по останалата още
в мен искра.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веска Алексиева Все права защищены
