По пътя
- По пътя на познанието аз вървя.
Но бавят ли се мойте стъпки?
И терзанието не зова.
Но идва то и грешни ли са мойте сметки?
И математиката в мене дреме.
Просветление ми трябва.
Как ли може някой да отнеме
туй, що в мен се ражда!
И съграждам кули.
В съзнанието щастие градя.
И възраждам забравените молекули.
В тялото си място да им отредя.
И как ли спира се дотук?
О, вечно е движението, зная!
Затова ще тръгнем ний оттук,
на моето смирение дошъл е края!
И какво е равновесие, не зная.
Затова към него вечно се стремя.
Дали ще мога към пътя за безкрая
и него за миг да уловя!?
И така, във този бяг безспирен
опитвам ли се мислите да спра?
И ще дръзна ли някак смирено
пределите на щастие да прекося?
- По пътя на познанието аз вървя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислава Иванова Все права защищены
