27 апр. 2014 г., 20:40  

По заслуги

446 0 4

Животът

бързо свършва -

пресича всичко, като взрив.

На шиш

ни ниже дните -

не пита прав или си крив.

Еднакъв

е за всички

безмилостния земен край.

И два

са пътищата:

един - за Ад, а друг - за Рай.

И кой

каквото прави,

за себе си го прави сам.

И всеки

получава

заслуженото място там.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Споделям, че "всеки каквото прави на себе си го прави"...

    Поздрав, Никола! Силен стих.
  • Благодаря, Приятели, за коментара и оценката!
    Радвам се, че харесвате!Поздрави от мен и хубав ден!
  • Харесва ми! Само че аз Адът и Раят ги виждам тук, не след смърта и „кой каквото прави, за себе си го прави, сам“ тук и сега
  • Жестоки изводи, но верни! Като надписа на входовете на немските концентрационни лагери: "Всекиму заслуженото!"

    Харесах, Никола и те поздравявам за стиха!: Мисана

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...