По звездопад
Скитнико, подарявам ти
най-хубавата приказка,
и цветето на Малкия принц,
и мечтите ми,
и още...и още...
Щом земята отпие от изгрева
и забрави за Тъмното
ти спомни си за морския шепот
и лудите нощи.
Помечтай си за всичко, което
си казахме, Скитнико.
И вземи си във шепи светулка-
да те пази от лошите мисли,
и от лесна любов,
и от премного искреност...
А по Млечният път дете ще разхожда съня си.
И ще дойде великия миг
на звездопада.
Нека огън си стъкнем.
И самите на огън да станем.
И забравили всичко,
и усетили звездния лъх
ще се търсим,
ще се искаме...
Но какво ще остане?
Вятър е две шепи с пепел.
Звън на камбана.
И мъртво вълнение
в две сърца...без дъх.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Сертова Все права защищены
