danisab (Ниела Вон)
214 312
31 июл. 2008 г., 20:05

Почивката последна... 

  Поэзия
414 0 4

"Почиваш ли?" - попита ме детето.

Аз чух в гласа му онова вълшебство,

което рано беше ми отнето

от пусто-празните хвалебствия.

 

Бях млада и летяща,

не мислех споменно да спирам

и да подреждам думи спящи,

щом в смели рискове прозирах.

 

С годините от скоростта отвикнах,

среброто ласкаво ме завладя.

Така и не успях да свикна

с оная, старческата, самота...

 

Последните години взеха

живота на познати и роднини.

Към нови светове поеха.

И аз искам да замина...

...

Детето седна до жената,

загледано в безжизнените й очи.

"Шт! Тихо! Местим си играта.

Тук пречим, нека да поспи."

© Ниела Вон Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??