27 мая 2008 г., 07:20

Подгряване на таратора 

  Поэзия » Гражданская
877 1 12
 

Подгряване на таратора

     

 

      Таратора! Таратора!

      Да подгреем таратора!

      Да подгреем таратора,

      рекли група умни хора

      и... подгряли таратора.

 

      Умни - те, нали са много,

      стъкнали набърже огън

      и изсипали в казана

      таратор с малко сметана,

      с повечко зехтин и чесън,

      с бито мляко, с копър пресен

      и... избило ги на песен.

 

      Да подгреем таратора!

      Да подгреем таратора!

      Вярвайте ни без умора,

      че ще ви спасим от зора,

      като... сгреем таратора.

 

       Закупете си лъжици,

       застанете във редици.

       Чакайте! Ще ви оправим!

       В таратор ще ви удавим.

 

       И народът простодушен,

       малодушен и послушен,

       иновацията модна

       възприел най-благородно.

       Умните щом тон са дали,

       сигурно са вече яли...

 

        Огънят се разгорял,

        тараторът закипял,

        но народът - издивял.

        Греян таратор не щял,

        гладен лягал, ала пял:

 

        Яжте си го таратора!

        Яжте си го таратора!

        Кой, каквото си надроби,

        нека сам да си го зоби!

 

 

© Александър Калчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Жалкото е че не щат да си зобят надробеното "умните хора",а все го пробутват на народа....... Поклон от мен!!!
  • Заболя ме...
  • Хи - евалла!!!
  • Благодаря за порцията тараторена поезия, от която хем се усмихвам, хем не ми е смешно!Мммм - любимата ми!

    Няма да обяснявам колко велик словоготвач си, Калчев!

    AVE!

  • Кой каквото си надроби,
    нека сам да си го зоби!
    * * *
    Така, така!
  • "Таратора! Таратора!" Брей, че благозвучна дума!!!!
    Тараторени усмивки от мен...
  • обратна усмивка се залепи на лицето ми ...
    поздрав!
  • Една горчива усмивка предизвика в мен стиха ти...
  • Какво ли не можеш вече да пробуташ на народа... и всеки път схемата е една и съща- ентусиазъм(граничещ с глупост)-> временна търпеливост -> недоволство и отричане от подкрепяния в началото компонент. Обаче после се появява нещо ново и схемата започва със същата сила,в същия ред.
    Аз отивам да си ям таратора!
  • Следващия път на ...изстудената супа!.......Да ни е сладко!
  • И аз благодаря за същото!Интересно е и забавно,а във финала е истината " Кой, каквото си надроби,
    нека сам да си го зоби!"

  • Благодаря за тази сутрешна усмивка
Предложения
: ??:??