11 дек. 2008 г., 23:50

Поет

629 0 5

Не мога да спра да пиша,

да не нижа ред след ред,

докато всичко в мене диша,

ще бъда аз заклет поет.

 

Не искам да съм актьор или певица,

не искам ни пари, ни злато,

душата ми свободна птица,

със стиха лети към своето ято.

Ще кажете - поредният драскач,

отново някакво плямпало,

моля, не бъдете тъй жесток палач,

писал съм, защото нещо в мене е туптяло!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Манджукова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не е вярно, не си плямпало, да си поет е дар Божи,а за да можеш да напишеш нешо първо трябжа да го изживееш.
  • не..не е така
  • Е друг път ще се получи .Съгласна съм че не всеки който римува е поет.
  • Ще кажете - поредният драскач,
    отново някакво плямпало,
    моля, не бъдете тъй жесток палач,
    писал съм, защото нещо в мене е туптяло!

    ...
    и е така ...и не е така ...
  • ни всеки, който може да римува, е поет.
    има и други важни съставки, които трябва да се смесят така, че... да се получи.
    пробвай пак.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...